Певци, свирачи, тенори, сопрани... Оставете ги да си пеят, свиркат,

 Певци, свирачи, тенори, сопрани... Оставете ги да си пеят, свиркат, не ги слушайте какво си каканижат, на тях това им е работата, дайте ние тука двамката да плеснем с ръчички, да се прегърнем и да си свиркаме първите цигулки...
Ей такива едни ги изрецитира Борисов от Евксиноград към президента, с не изключително интелигентната надеждица да замаже и замъгли спора посред им, напряко същи национален актьор! На тая негова витизчийска процедура някои към този момент са привикнали, други са обръгнали, но с последния си получател - този тъкмо президент, няма да му се получи... Със сигурност.
Няма да му се получи не за друго, ами поради едно доста просто нещо - е, те тоя път не случи на получател. С други думи, ценностната несъответственост е дълбока, да не кажем непреодолима. За биографичната и характерологичната да не поменуваме никак. С типичното за гербаджийската безочливост увъртане на дребно, шмекеруване зад тила на сякаш другарчето и жалки сметчици по какъв начин да го прекараш, измуфтиш, че и унизиш, пред българския офицер Румен Радев няма по какъв начин да стане.
Всичките тези етикети, че сред Борисов и Радев имало война ли, борба ли, драма ли, нямат безусловно никакъв смисъл. Единственият смисъл се състои в отговора на президента - съгласие в името на корупционния комфорт на ръководещите не може да има. Ами в този момент?